Към себе си...

Poesía

783 2 6

Надъхвам се за дъхавата пролет

надскачайки подскачащите чувства.

Осмисляйки, осмислят ли живота ми

изкуствата в изкуствени изкуства.

Треперещо от трепет тленно тяло,

обхващащо светът ми всеобхватно.

Излитаща душа - неизлетяла...

Обратен път към себе си обратно.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

МаЖор

05.03.2018год.

Comentarios

JujuBuju (Миглена Миткова)

Интерсесна постройка, харесвам такива експерименти - винаги могат да се четат няколкопластово. Относно критиките, не съм съгласна - градивната критика е най-хубавото нещо, което може да се случи на един автор. Стига да бъде приета правилно, тя може да бъде трамплин за неговото творчество.

2018-03-20T00:11:59+02:00
Dark_Island (Таня Георгиева)

Безжичен, много смислен коментар. Невпечатлителен.

2018-03-19T10:55:08+02:00
МаЖор (Мария Божкова)

☺️ Ще!

2018-03-18T08:00:04+02:00
Bezzhichen (Безжичен)

Очевиден експеримент със звуци в подобни или еднакви думи.
Жаргонът (съвсем лек) има място като изразно средство. А в експеримент си е съвсем на мястото.
И моето мнение, че не е много важно авторът (авторът изобщо) да се впечатлява от критики или хвалби, а просто да твори, както чувства...

2018-03-18T07:25:27+02:00
МаЖор (Мария Божкова)

Осмисляйки-то се е отделило случайно 🙂
Благодаря за градивната критика!
А и Л. Левчев, го е казал: "Колкото поети- толкова поетики." 😉

2018-03-18T06:57:15+02:00

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poesía 5.7K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poesía 5.1K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poesía 5.9K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poesía 5.6K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poesía 5.3K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.2K 5.0