16 mar 2018, 8:32  

Към себе си...

  Poesía
781 2 6

Надъхвам се за дъхавата пролет

надскачайки подскачащите чувства. 

Осмисляйки, осмислят ли живота ми

изкуствата в изкуствени изкуства.

 

Треперещо от трепет тленно тяло, 

обхващащо светът ми всеобхватно. 

Излитаща душа - неизлетяла... 

Обратен път към себе си обратно. 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мария Божкова Todos los derechos reservados

МаЖор 

05.03.2018год.

Comentarios

Comentarios

  • Интерсесна постройка, харесвам такива експерименти - винаги могат да се четат няколкопластово. Относно критиките, не съм съгласна - градивната критика е най-хубавото нещо, което може да се случи на един автор. Стига да бъде приета правилно, тя може да бъде трамплин за неговото творчество.
  • Безжичен, много смислен коментар. Невпечатлителен.
  • ☺️ Ще!
  • Очевиден експеримент със звуци в подобни или еднакви думи.
    Жаргонът (съвсем лек) има място като изразно средство. А в експеримент си е съвсем на мястото.
    И моето мнение, че не е много важно авторът (авторът изобщо) да се впечатлява от критики или хвалби, а просто да твори, както чувства...
  • Осмисляйки-то се е отделило случайно 🙂
    Благодаря за градивната критика!
    А и Л. Левчев, го е казал: "Колкото поети- толкова поетики." 😉

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...