16 мар. 2018 г., 08:32  

Към себе си... 

  Поэзия
584 2 6

Надъхвам се за дъхавата пролет

надскачайки подскачащите чувства. 

Осмисляйки, осмислят ли живота ми

изкуствата в изкуствени изкуства.

 

Треперещо от трепет тленно тяло, 

обхващащо светът ми всеобхватно. 

Излитаща душа - неизлетяла... 

Обратен път към себе си обратно. 

 

© Мария Божкова Все права защищены

МаЖор 

05.03.2018год.

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Интерсесна постройка, харесвам такива експерименти - винаги могат да се четат няколкопластово. Относно критиките, не съм съгласна - градивната критика е най-хубавото нещо, което може да се случи на един автор. Стига да бъде приета правилно, тя може да бъде трамплин за неговото творчество.
  • Безжичен, много смислен коментар. Невпечатлителен.
  • ☺️ Ще!
  • Очевиден експеримент със звуци в подобни или еднакви думи.
    Жаргонът (съвсем лек) има място като изразно средство. А в експеримент си е съвсем на мястото.
    И моето мнение, че не е много важно авторът (авторът изобщо) да се впечатлява от критики или хвалби, а просто да твори, както чувства...
  • Осмисляйки-то се е отделило случайно 🙂
    Благодаря за градивната критика!
    А и Л. Левчев, го е казал: "Колкото поети- толкова поетики." 😉
  • Надъхвам се? Уличните жаргони поезия ли са?
    Осмисляй ки-то защо се е отделило...
    То пък...
Предложения
: ??:??