Към себе си...

Поэзия

784 2 6

Надъхвам се за дъхавата пролет

надскачайки подскачащите чувства.

Осмисляйки, осмислят ли живота ми

изкуствата в изкуствени изкуства.

Треперещо от трепет тленно тяло,

обхващащо светът ми всеобхватно.

Излитаща душа - неизлетяла...

Обратен път към себе си обратно.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

МаЖор

05.03.2018год.

JujuBuju (Миглена Миткова)

Интерсесна постройка, харесвам такива експерименти - винаги могат да се четат няколкопластово. Относно критиките, не съм съгласна - градивната критика е най-хубавото нещо, което може да се случи на един автор. Стига да бъде приета правилно, тя може да бъде трамплин за неговото творчество.

2018-03-20T00:11:59+02:00
Dark_Island (Таня Георгиева)

Безжичен, много смислен коментар. Невпечатлителен.

2018-03-19T10:55:08+02:00
МаЖор (Мария Божкова)

☺️ Ще!

2018-03-18T08:00:04+02:00
Bezzhichen (Безжичен)

Очевиден експеримент със звуци в подобни или еднакви думи.
Жаргонът (съвсем лек) има място като изразно средство. А в експеримент си е съвсем на мястото.
И моето мнение, че не е много важно авторът (авторът изобщо) да се впечатлява от критики или хвалби, а просто да твори, както чувства...

2018-03-18T07:25:27+02:00
МаЖор (Мария Божкова)

Осмисляйки-то се е отделило случайно 🙂
Благодаря за градивната критика!
А и Л. Левчев, го е казал: "Колкото поети- толкова поетики." 😉

2018-03-18T06:57:15+02:00