Към себе си
В живота свой -
на кръста си разпънати -
затваряме очи, за да не бъдем
свидетели на мислите огънати
от минало,
в което няма бъдеще...
В смълчаните оттенъци на залеза
ни дебне пустотата от завръщане...
Очакваме насън
патрони халосни...
Но залезът ни гали
и е същият!
И същите са изгревите,
нежните.
Обичат ни!
Сега редът е нашия
да се погледнем
даже в неизбежното
и да отпием
себе си
от чашата...
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Антоанета Иванова Todos los derechos reservados
