Към себе си да попътуваме
Навън!
От бързане сме ослепели!
А толкова дървета разцъфтели са,
във всички цветове са се облекли,
душите им добри запролетели са!
Навън е красота!
А ние бързаме!
Загледани в прашасалите пътища.
Животът се разлял!
А сме се вмъкнали
във празните си, злободневни сънища.
Че зимата е смръзнала душите ни.
А вън е птичи полет.
И дъжда
измива слепотата от очите ни,
и милва избуялата трева.
Навън!
От себе си сме вече отегчени!
А толкова небе се е разплискало!
И толкова ята са долетели!
Земята се възражда за обичане!
Навън! Навън!
Под слънчевия покрив!
В прегръдката на вятър развълнуван!
На времето сред рехавите щори
към себе си да попътуваме!
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
