5 may 2007, 14:11

Към себе си да попътуваме 

  Poesía
509 0 3

Навън!
От бързане сме ослепели!
А толкова дървета разцъфтели са,
във всички цветове са се облекли,
душите им добри запролетели са!

Навън е красота!
А ние бързаме!
Загледани в прашасалите пътища.
Животът се разлял!
А сме се вмъкнали
във празните си, злободневни сънища.

Че зимата е смръзнала душите ни.
А вън е птичи полет.
И дъжда
измива слепотата от очите ни,
и милва избуялата трева.

Навън!
От себе си  сме вече отегчени!
А толкова небе се е разплискало!
И толкова ята са долетели!
Земята се възражда за обичане!

Навън! Навън!
Под слънчевия покрив!
В прегръдката на вятър развълнуван!
На времето сред рехавите щори
към себе си да попътуваме!

© Катя Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??