May 5, 2007, 2:11 PM

Към себе си да попътуваме

  Poetry
671 0 3

Навън!
От бързане сме ослепели!
А толкова дървета разцъфтели са,
във всички цветове са се облекли,
душите им добри запролетели са!

Навън е красота!
А ние бързаме!
Загледани в прашасалите пътища.
Животът се разлял!
А сме се вмъкнали
във празните си, злободневни сънища.

Че зимата е смръзнала душите ни.
А вън е птичи полет.
И дъжда
измива слепотата от очите ни,
и милва избуялата трева.

Навън!
От себе си  сме вече отегчени!
А толкова небе се е разплискало!
И толкова ята са долетели!
Земята се възражда за обичане!

Навън! Навън!
Под слънчевия покрив!
В прегръдката на вятър развълнуван!
На времето сред рехавите щори
към себе си да попътуваме!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Катя All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...