Към Светия Граал

29 feb 2016, 18:04

Poesía » De amor

471 0 2

На слънцето

копринен абажур ли

искаш да поставиш?

Защо не си признаеш?

Наяве и насън

негласно ме зовеш.

Духът ти огнен

топи словата ти

в слънчева прегръдка,

и всяка моя клетка

трепка…, звънка:

Нека да проходим

звездния всемир.

На бяла ветроходка

пътуваме ний двама

към точката начална

на мамещата шир.

Ти и аз.

И Бог над нас.

Но не Той.

А Тя – богинята Амонра.

Скитницата сляпа.

Грешницата свята.

Предводителката властна

на звездния шпалир.

За поредната победа своя

вдигнала наздравица

с виното кипящо

в искрящия потир.

Гюлсер Мазлум

27.02.2016 година

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.