Към Светия Граал
На слънцето
копринен абажур ли
искаш да поставиш?
Защо не си признаеш?
Наяве и насън
негласно ме зовеш.
Духът ти огнен
топи словата ти
в слънчева прегръдка,
и всяка моя клетка
трепка…, звънка:
Нека да проходим
звездния всемир.
На бяла ветроходка
пътуваме ний двама
към точката начална
на мамещата шир.
Ти и аз.
И Бог над нас.
Но не Той.
А Тя – богинята Амонра.
Скитницата сляпа.
Грешницата свята.
Предводителката властна
на звездния шпалир.
За поредната победа своя
вдигнала наздравица
с виното кипящо
в искрящия потир.
Гюлсер Мазлум
27.02.2016 година
© Гюлсер Мазлум All rights reserved.
