Към театралната ми маска

Хайде, театрална маско, - сцената е твоя.

Качвай се на нея с тъжния си монолог.

Трябва с тебе да обърнем дните на покоя

чак до края на житейския ни смъртен срок.

Ролята във вечната пиеса на живота

е което казваш на безумния ни свят.

Сваляй от лицето маската на обществото -

да е истинско, да няма то фалшификат.

Нека види себе си във твоя луд спектакъл -

свършваш с истините за живота и смъртта.

Колко много време само тоя час съм чакал! -

да възбудя в зрител драмата на съвестта.

Моя маско, ти си в мимиката на лицето -

с нея даваш ти на публиката своя глас.

На финала, ако не я бодне във сърцето,

ще е тъй напразна театралната ти страст.

Ти си си героят, ти си си и режисьорът -

влезеш ли под кожата им, ще си само ти.

Подир тебе трябва хората да заговорят

с монолога си на твоите черти.