Към театралната ми маска
Хайде, театрална маско, - сцената е твоя.
Качвай се на нея с тъжния си монолог.
Трябва с тебе да обърнем дните на покоя
чак до края на житейския ни смъртен срок.
Ролята във вечната пиеса на живота
е което казваш на безумния ни свят.
Сваляй от лицето маската на обществото -
да е истинско, да няма то фалшификат.
Нека види себе си във твоя луд спектакъл -
свършваш с истините за живота и смъртта.
Колко много време само тоя час съм чакал! - ...