към теб ...
Към теб ме носи мисълта,
преди да легна уморена
от ежедневна сивота -
от бързоникнещи проблеми.
Към теб пътувам, мой пожар,
надежда за искри на лято -
очите ти са свят олтар
(със радост галя синевата им).
Сред безразличието си дар!
В душата ми растат мечтите -
към теб вървя през дръзка жар
с невинноста на младост чиста.
Канелен дъх на сън тежи,
постелята ми вдишва сладост -
разпускам черните коси
и чувам звездното мълчание...
Желано тайнство, път лъчист
поемам в топлите ресници -
към теб съм тръгнала - бъди
за любовта ми жаден пристан...
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Дакота Todos los derechos reservados
