Защо ме измъчваш така, ми кажи,

нима ревността ми не стигна за тебе,

пробутваш ми само омраза, лъжи,

за теб съм предмет непотребен.

Защо ежедневно се дразниш със мен

и доста съзнателно правиш инати,

кажи ми защо си така изумен,

че ме съжалява баща ти.

Ах, как да докажа, че мъчиш ме ти,

безмилостно просиш ми болка,

разбиваш ми всички момински мечти

и после речеш: какво толкоз.

Кажи ми защо всички тези неща,

които не струват пари, не раняват,

защо не ги дава свободно света,

добрите мечти, те защо остаряват?

Защо все ме теглиш назад към света,

ти виждаш какво ме измъчва

и всичката прелест и красота

не стигат, които ти връчвам.

Но пак ще простя и ще тръгна към тебе,

надеждата - тя ще ме води,

дори този опит да е непотребен,

към тебе с надежда ще ходя.

Ще грабна сърцето ти в своите ръце

и дълго щастива ще тичам,

изпълнено с радост е мойто сърце,

когато и аз те обичам.