12 ene 2014, 19:54  

... към забравено сякаш - „обичам” 

  Poesía » De amor
984 1 14

Горест слани две красиви очи;

без жалост гаси пръски ирисно лято...

 

Колко си тиха! – Сърцето мълчи.

Дали не очаква момента, когато

дланта си положил над лявата гръд,

нежно прошепна: „Вдишай, Момиче!”

И то да изпърха, намерило път

към забравено сякаш - „обичам”.

 

Облаче топло навярно ще слиза

в небето кафяво леда да съблича...

 

Нека вали! – Поканен от мен,

този дъжд е пречистващ. Обричащ,

с последните капки да грейне дъга;

В началото бледа, дори символична,

но когато изпълни се бавничко с цвят,

ти да минеш под нея, Различна.

 

Светликът на новото, бистро лице

би разпръснал и в мен теготата...

 

Обгърнал простора и Теб в две ръце,

пак ще сетим разгулния вятър

в крилете на птици, дошли отдалеч.

Техните трели задъхани сричайки,

наново ще учим омайната реч -

нюанси във вопъл едничък: „Обичам те!”

 

С длан те докосвам...  Вдишай, Момиче!

© Людмил Нешев Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Прекрасно!
  • Приемам с доволство харесването, Светла!
  • Хареса ми ...
  • Здравей, Красимира! За пръв път се отбелязваш под мое стихо. Добре си дошла! Дано в бъдеще успея да давам достатъчно добри поводи, за да го сториш отново.
    Благодаря за топлите думи!

    Раде, знаеш си ме... Въртя-суча, все ще намеря начин да оплета конците с някой коментар. Теб в началото те превърнах в мъж, Таня Мезева засегнах с непремерени думи, а днес късно забелязах усмихнат емотикон, означаващ шега. Добре, че сравнително рядко пиша коментари, иначе рискувам с тази моя разсеяност да получа някой подобаващ прякор в сайта.
    Благодаря за опита да ме подкрепиш, но аз винаги се идентифицирам с лирическия, защото неговите въжделения са и мои. Само дето на думи е някак по-лесно да го правя... Уфф, тази вечер Откровенича прекалено! Да не би да съм се идентифицирал и с името на Сайта...?
  • Е , прекалено много се защитаваш, без да има защо!Това просто е поредното ти хубаво, много хубаво стихотворение!Не е нужно да се идентифицираш непременно с лирическия...
  • Благодаря за уточнението, Ани! Реагирах първосигнално на думите от първия ред, смятайки че наистина съм те огорчил. Такъв съм си, ко да мъ прайш... Едва по-късно видях нахиления емотикон, но вече бях качил коментара. Не сметнах за нужно да го трия. /Мразя емотикони!!!/
  • Ох, много сериозно си приел коментара ми Явно шегата ми е останала неразбрана, извинявай, за което!
    Колкото до зациклянето в теми, мисля, че няма по-нормално от това, всички го правим, така че не го мисли толкова.
  • Ох, Ани, съжалявам, че коментарът ми те е огорчил! Несполучлив хумор. Може би нещата не опират точно до хумора. Непосредствено преди публикуването на стихотворението говорих с мой приятел от сайт Откровения, пред когото къде на шега, къде сериозно споделих, че сякаш стиховете ми, призвани да погалят женската душа стават твърде много. Повече от половината мои публикации, видели бял свят, експлоатират тази тема. Не знам дали ще ми повярваш, но изпитвам неудобство да го правя, боейки се да не бъда упрекнат в прекален стремеж да се харесам на същата тази "нежна" половина. Вероятно точно това неудобство е повлияло на коментара ми, противопоставяйки двете думи - "разбирач" и "разбивач". Всеизвестно е, че лирическият герой всъщност в голяма степен отразява вътрешния свят на автора. Ето го и второто противоречие, в което изпадам - срама от мен самия, защото в живота не съм бил идеален в отношението си с жените и допуснах основни грешки. Именно в срама от четящите ме и срама пред мен се корени причината да направя изцепката с коментара. Безкрайно откровен съм, дано го оцениш и донякъде извиниш грешката ми. Съжалявам, Ани!
  • Толкова е хубаво..Истинска наслада за читателя! Поздравления!
  • Даде толкова надежда с текста си и толкова разочарова женската половина с коментара си
    Наистина красиво стихотворение.
  • Таня Донова! - Нарече стихото ми, освен "вълнуващо", но и поредното такова. Нима си даваш труда да ме четеш редовно?! Ох, забравих, та ти си Редактор и го правиш, така или иначе. Мъничко оставаше да си въобразя, че най-сетне имам фен в Откровения. Уви!...
    Не се оставяй на лирическия ми да те подведе. Той е мъж и следователно не бива да му се доверяваш безрезервно. Когато един мъж започне да създава усещане за "разбирач" и спасител на женски сърца, то той, най-вероятно не успява вече да бъде техен "разбивач". Таквиз ми ти работи...
    Helius, Слънчице! - Допуснала си грешка, изписвайки два пъти думичката "много". Благодаря ти за тази "грешка". Моля те, не я поправяй!
    Краси!!! - Както винаги, успя да внесеш оригиналност в коментара си и то съвсем по темата. Глезиш си ме ти...
  • Усещаш ли осминките неравни
    във петолинието на сърцето?...
    Едва ли ще се справя
    с непокорната им същност...
    Твоят простор се смалява животоспасяващо до... едно сърце!
    С удоволствие и уважение чета красивото ти слово!
  • Наистина много,много силно!
  • Поредното вълнуващо стихотворение! Малцина мъже намират своето щастие, удовлетворение и пречистване, докосвайки женското сърце! Долавя се прикрита тъга, но и усещане за някакво сбъдване на съкровено желание! Силно, много!
Propuestas
: ??:??