Тази нощ луната ще заплаче със червени кървави сълзи.
Но не от радост,а от мъка ще го прави,защото моето сърце рани го ти.
Рани го не със жест а с думи,думи тежко назовани от твоята уста.
Не знам защо си толкова студена,нима не чувстваш нищичко към мен?
Единственото за което аз се боря е да се влюбиш ти във мен.
Каза ми че ме обичаш,но сърцето ти дали го знае?
Влюбена ли си въобще във мен не зная или просто залъгваш ме с това?
Ще почакам времето да ми покаже дали е струвало това?
За теб единствено живея,моля се за теб да не греша.
Аз се влюбих в теб,очайващо и силно,но се чудя дали си струваше това?
Със всяка моя дума,ти опитваше да ме разубеждаваш че греша.
Ще го кажа за последно и надявам се да разбереш.
Обичам само тебе и нищо друго на света.
Ако след всичко казано със теб не си ме ти разбрала,
значи аз ще съм глупак защото ще допусна да си ме предала.
© Борислав Александров Todos los derechos reservados