3.11.2020 г., 13:44

Кървава луна

405 0 2

Тази нощ луната ще заплаче със червени кървави сълзи. 

Но не от радост,а от мъка ще го прави,защото моето сърце рани го ти. 

Рани го не със жест а с думи,думи тежко назовани от твоята уста. 

Не знам защо си толкова студена,нима не чувстваш нищичко към мен? 


 

Единственото за което аз се боря е да се влюбиш ти във мен. 

Каза ми че ме обичаш,но сърцето ти дали го знае? 

Влюбена ли си въобще във мен  не зная или просто залъгваш ме с това? 

Ще почакам времето да ми покаже дали е струвало това?

За теб единствено живея,моля се за теб да не греша. 


 

Аз се влюбих в теб,очайващо и силно,но се чудя дали си струваше това? 

Със всяка моя дума,ти опитваше да ме разубеждаваш че греша. 

Ще го кажа за последно и надявам се да разбереш. 

Обичам само тебе и нищо друго на света.

Ако след всичко казано със теб не си ме ти разбрала, 

значи аз ще съм глупак защото ще допусна да си ме предала.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Борислав Александров Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • 😂 😂 😂 При мен влюбването е като да скочиш със бънджи.Тръпката когато се опъва въжето и мига на успокоение когато те връща на горе.Пожелавам всеки да изпита веднъж в живота такава любов каквато аз към жената за която съчинявам тези стихотворения.Нека хората да намерят своята муза и да разберат какъв е смисъла на тяхното съществуване.,,Само заради една живея аз на този свят и тя за мен е целият ми свят,,Благодаря на всеки който оценява творчеството ми.
  • Ах, влюбването е така коварно!
    Препиване със силен алкохол.
    И никак даже не е странно,
    че махмурлука ти е рана с сол

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...