И днес не спиш, и днес болиш,
и днес кървиш, и днес мълчиш.
Усмивката я има на лицето,
но няма я, за жалост, във сърцето.
Няма утеха, няма забрава
за тази мъка толкоз голяма,
и толкова истинска, толкова цяла,
смъртта ти изпълни ме с черна отмала.
И как ми е тъжно, и как ми е празно -
без тебе, уви,
как никога няма да видя
любимите, топли сини очи.
Едничкото, що в мене не престава -
е да кърви, кърви, кърви...
© Гъсеница Todos los derechos reservados
из "Страшният съд" - Блага Димитрова
Благодаря за топлите думи и подкрепата, мила Бояна!
А това е нещо, което много обичам, нямаше как да не споделя:"...Преди Любовта...
Преди Любовта очите ти бяха големи. Зелени. И блестящи. След Любовта останаха само безмълвни тресавища.
Смълчани, тъжни... А толкова мои все още...
--Преди Любовта устните ти бяха тръпни, горещи и търсещи. След Любовта останаха само горещи.
Пустинно опустошени. И въпреки всичко – благославящи. ---Преди Любовта косите ти бяха с ухание на полунощен блян. След Любовта остана само дъхът им на сълзи. И безсилие.
Във греховната действителност вплетено.
---Преди Любовта ръцете ти ме докосваха. С болка от нежност. След Любовта остана само болката. Раздираща.
До невъзможност. Но и някак пречистваща. И саможертвена... ---Преди Любовта нощта беше бременна с желания.
И цвят на звезди...
И купчина угаснали искри. На Живота саркастичната усмивка... ---Преди Любовта скитахме двама.
Прегърнати из стария нощен град.
След Любовта бродя сам по нашите места.
Неповярвал, че те няма...
Хванал собствената си сянка под ръка.
---Преди Любовта не знаех, че ще обичам за последно. Сбъднато. Фатално. Разбрах го едва след Любовта.
До болка осъзнал твоята липса.
И, че след Любовта. Ако е била голяма.
Изпепеляваща. Истинска... Не- остава- нищо."
Виктор Борджиев