1.10.2013 г., 22:43  

Кървави сълзи

956 0 11

И днес не спиш, и днес болиш,

и днес кървиш, и днес мълчиш.

Усмивката я има на лицето,

но няма я, за жалост, във сърцето.

Няма утеха, няма забрава

за тази мъка толкоз голяма,

и толкова истинска, толкова цяла,

смъртта ти изпълни ме с черна отмала.

И как ми е тъжно, и как ми е празно -

без тебе, уви,

как никога няма да видя

любимите, топли сини очи.

Едничкото, що в мене не престава - 

е да кърви, кърви, кърви...


 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Гъсеница Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • "Колко сили се изискват да вървя, да продължа нататък, когато съм разбита на парчета на земята. Лепя парчетата с ръце, но тези късове не съвпадат едно с друго. Лицето ми се слепя криво, деформирано. Не плача, защото моите сълзи не са като на елата - капки смола, с които да запоя раните си. А трябва да вървя, да не спирам. Незараслите счупени парчета ме болят. Няма време да се бавя, за да ги сглобя по-точно. Крия лицето си като разбит прозорец. "
    из "Страшният съд" - Блага Димитрова
    Благодаря за топлите думи и подкрепата, мила Бояна!
    А това е нещо, което много обичам, нямаше как да не споделя:"...Преди Любовта...
    Преди Любовта очите ти бяха големи. Зелени. И блестящи. След Любовта останаха само безмълвни тресавища.
    Смълчани, тъжни... А толкова мои все още...
    --Преди Любовта устните ти бяха тръпни, горещи и търсещи. След Любовта останаха само горещи.
    Пустинно опустошени. И въпреки всичко – благославящи. ---Преди Любовта косите ти бяха с ухание на полунощен блян. След Любовта остана само дъхът им на сълзи. И безсилие.
    Във греховната действителност вплетено.
    ---Преди Любовта ръцете ти ме докосваха. С болка от нежност. След Любовта остана само болката. Раздираща.
    До невъзможност. Но и някак пречистваща. И саможертвена... ---Преди Любовта нощта беше бременна с желания.
    И цвят на звезди...
    И купчина угаснали искри. На Живота саркастичната усмивка... ---Преди Любовта скитахме двама.
    Прегърнати из стария нощен град.
    След Любовта бродя сам по нашите места.
    Неповярвал, че те няма...
    Хванал собствената си сянка под ръка.
    ---Преди Любовта не знаех, че ще обичам за последно. Сбъднато. Фатално. Разбрах го едва след Любовта.
    До болка осъзнал твоята липса.
    И, че след Любовта. Ако е била голяма.
    Изпепеляваща. Истинска... Не- остава- нищо."
    Виктор Борджиев
  • Там, някъде ще бъдете отново заедно ... а дотогава нявсякъде ще усещаш неговото присъствие. Не тъжи, близките ни хора със сигурност не искат това ... сърцето ти също! С теб съм!
  • Благодаря ти, мила М. за всичко. С огромна нежност и признателност ви гушкам, скъпи момичета - Ани и М.! Благодаря Ви!!!
  • Дони, знам, че много те боли.И аз съм с теб, ще ти пратя мислено добра енергия да отнеме малко болка.Съвет не искам да давам, защото това е твоята тъга и трябва сама да се справиш.Знай, че не си сама.Гушкам те.
  • Не може да е истина! Не искам! Няма да повярвам!
    Няма, няма, няма пък...
    Кажете ми веднага, че лъжете! Че... се шегувате...
    Как можа да си идеш така... Как можа?!
    Ставай, чуваш ли! Ставай! Върни се! Хващай бързо лудостта...
    Да, повтарях тези думи, повтарях, повтарях до лудост. И все още не мога да повярвам... Толкова близка те чувствам, все едно дишаш заедно с мен. Разтърсваш ме, разбираш ме, описваш ме... Само едно благодаря не стига за всичко това!!!!

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...