gasenica (Гъсеница)
49 287
1.10.2013 г., 22:43 ч.  

Кървави сълзи 

  Поезия » Любовна
745 0 11

И днес не спиш, и днес болиш,

и днес кървиш, и днес мълчиш.

Усмивката я има на лицето,

но няма я, за жалост, във сърцето.

Няма утеха, няма забрава

за тази мъка толкоз голяма,

и толкова истинска, толкова цяла,

смъртта ти изпълни ме с черна отмала.

И как ми е тъжно, и как ми е празно -

без тебе, уви,

как никога няма да видя

любимите, топли сини очи.

Едничкото, що в мене не престава - 

е да кърви, кърви, кърви...


 

 

© Гъсеница Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • "Колко сили се изискват да вървя, да продължа нататък, когато съм разбита на парчета на земята. Лепя парчетата с ръце, но тези късове не съвпадат едно с друго. Лицето ми се слепя криво, деформирано. Не плача, защото моите сълзи не са като на елата - капки смола, с които да запоя раните си. А трябва да вървя, да не спирам. Незараслите счупени парчета ме болят. Няма време да се бавя, за да ги сглобя по-точно. Крия лицето си като разбит прозорец. "
    из "Страшният съд" - Блага Димитрова
    Благодаря за топлите думи и подкрепата, мила Бояна!
    А това е нещо, което много обичам, нямаше как да не споделя:"...Преди Любовта...
    Преди Любовта очите ти бяха големи. Зелени. И блестящи. След Любовта останаха само безмълвни тресавища.
    Смълчани, тъжни... А толкова мои все още...
    --Преди Любовта устните ти бяха тръпни, горещи и търсещи. След Любовта останаха само горещи.
    Пустинно опустошени. И въпреки всичко – благославящи. ---Преди Любовта косите ти бяха с ухание на полунощен блян. След Любовта остана само дъхът им на сълзи. И безсилие.
    Във греховната действителност вплетено.
    ---Преди Любовта ръцете ти ме докосваха. С болка от нежност. След Любовта остана само болката. Раздираща.
    До невъзможност. Но и някак пречистваща. И саможертвена... ---Преди Любовта нощта беше бременна с желания.
    И цвят на звезди...
    И купчина угаснали искри. На Живота саркастичната усмивка... ---Преди Любовта скитахме двама.
    Прегърнати из стария нощен град.
    След Любовта бродя сам по нашите места.
    Неповярвал, че те няма...
    Хванал собствената си сянка под ръка.
    ---Преди Любовта не знаех, че ще обичам за последно. Сбъднато. Фатално. Разбрах го едва след Любовта.
    До болка осъзнал твоята липса.
    И, че след Любовта. Ако е била голяма.
    Изпепеляваща. Истинска... Не- остава- нищо."
    Виктор Борджиев
  • Там, някъде ще бъдете отново заедно ... а дотогава нявсякъде ще усещаш неговото присъствие. Не тъжи, близките ни хора със сигурност не искат това ... сърцето ти също! С теб съм!
  • Благодаря ти, мила М. за всичко. С огромна нежност и признателност ви гушкам, скъпи момичета - Ани и М.! Благодаря Ви!!!
  • Дони, знам, че много те боли.И аз съм с теб, ще ти пратя мислено добра енергия да отнеме малко болка.Съвет не искам да давам, защото това е твоята тъга и трябва сама да се справиш.Знай, че не си сама.Гушкам те.
  • Не може да е истина! Не искам! Няма да повярвам!
    Няма, няма, няма пък...
    Кажете ми веднага, че лъжете! Че... се шегувате...
    Как можа да си идеш така... Как можа?!
    Ставай, чуваш ли! Ставай! Върни се! Хващай бързо лудостта...
    Да, повтарях тези думи, повтарях, повтарях до лудост. И все още не мога да повярвам... Толкова близка те чувствам, все едно дишаш заедно с мен. Разтърсваш ме, разбираш ме, описваш ме... Само едно благодаря не стига за всичко това!!!!
  • Ани, идея нямаш колко много ми помагаш...Толкова силно ми се иска реално да те прегърна и целуна! Благодаря ти!
  • Тъгата ми до сърцето ù разлистил
    да те викам аз, а ти да замълчиш-
    вечността безвременно понесъл...
    само в стиховете свои ми звучиш...
    от косата ми отмесваш кичур
    и да не плача ми шептиш...
    Нямаше как в очите ми да не завали дъжд...Сърдечно ти благодаря, Ани. Горещо те прегръщам!!!
  • Смъртта е физическа...,почти три месеца...И да права си, мила М., благодарна съм, че съдбата ни срещна и изживях с него прекрасни 10 г., с него израснах - той е мъжът с главно М - пръв и единствен.
    "Аз те попитах за какво мислиш, а ти ми каза:
    -Не зная. Вятърът отвява мислите ми като калинки.
    Тогава аз вдигнах ръка, хванах една мисъл и я затворих в шепата си
    като в кибритена кутийка. Долепих ухо и чух гласа на затворената калинка:
    -"Не искам да си отиваш!"
    Усмихни се.
    Какво, че ще си отида?
    На далечен път заминават и жеравите, но ще се върнат.
    Зад червените къщи изчезва Слънцето, но ще се върне.
    И влаковете се завръщат, нали?
    И хората.
    Какво са разстоянията метър и километри?
    Има очи, които виждат през високите планини.
    Има мисли които летят над безкрайните равнини.
    Има хора, които никога не се разделят.
    Усмихни се.
    Има хора, които никога не се разделят"
    Недялко Йорданов
  • Ако смъртта е физическа, не трябва да кървиш, а да благодариш, че имаш спомен.Ако смъртта е метафора за някой временно преминал през живота ти, то тогава не си заслужава болката.Много тъжен стих, харесвам го!
  • Едничкото, що в мене не престава -
    е да кърви, кърви, кърви...
  • !!!
Предложения
: ??:??