28 may 2008, 6:13

Кърваво

  Poesía
785 0 8

                 Поиска от кръвта ми да опиташ

                 и аз прерязах вени героично,

                 хареса ли ти този вкус на вечност,

                 прелял във теб от моята трагичност?

                 Отпиваше я, сякаш беше вино

                 с годините далечни отлежало,

                 а аз изстивах - колко нетипично,

                 от себе си по-топла не познавах.

                 А ти, пиян, ме гледаше безлично,

                 но знаех, че изобщо не ме виждаш

                 а аз по твойте устни бях се спряла...

                 Протегна после длан. И ме изчисти.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Эоя Михова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...