16 jun 2020, 9:41  

Kъс небе 

  Poesía » Filosófica
865 10 13

Когато им събориха затворите,
веригите запазиха набожно.
Дори и да не са човеци хората,
животът е занятие възможно,

 

защото над главите преклонените,
отдавна не проблясват ятагани.
От тинестата кръв се пукат вените,
душа - килия, плъховете храни.

 

Панически потъващата ладия,
напускат те. Тълпата мерзка сган е.
И уморен и стар се ражда младия,
без бъдеще, в което да остане.

 

А някъде сред мислите, нестройните,
с дъски от паметта му отковани,
един поет запълваше пробойните,
със стихове, от стадото осмяни.

 

Единствената сламка беше вярата,
на лудия. За нея да се хване.
И обичта - помитаща покварата
и къс небе спасено в нежни длани.

 

 

 

 

© Надежда Ангелова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Благодаря, Ангелче! Много хубав стих, сенсей! Много!
  • Животът бил -
    тъй казва Тя -
    възможно...
    Животът?
    Що е?
    Битието?
    Борбата?
    Тишината?
    Паша на полето?
    Ох, тая наша веща
    поетеса...
    Въпроси все задава...
    А отговорите - де са?
    Помогни ми,
    моля -
    „дай отговорите готови...
    И не карай
    съществуването да мисли
    нови...
    А късчето небе
    е тъй полезно -
    забиваш колчета,
    парцелираш,
    натам е лесно.
    Земята поделихме,
    за нея се избихме.
    Да почваме небето...
    2 000 евро
    небе декар
    с облак
    под аренда.
    И земя -
    два квадрата,
    без страх, за грях.
    Плюс боб и грах -
    да не стои без полза
    дарението Божие...
  • Така е, Васко.
  • Винаги трябва да има къс небе и стихове! 💗
  • Гуш! С
  • Ники, липсваш! Кети, Иве, прегръщам ви!
  • В повечето случаи участта на поета е печална... да не казвам трагична, ако говорим за истински поети! Силен стих!
  • " И уморен и стар се ражда младия,
    без бъдеще, в което да остане."

    Боли!... Чудесна поезия!
    Поздрави, Наде.
  • Браво Наде!!!
  • Благодаря ви момичета! За веригите си права, Целувчице. "Напасвам" в движение и после срички думи, изрази, се губят "в превода", т.е. окончателния вариант.
  • Това е единствената сламка. Последното четиристишие. Не само на лудите. Оказа се, че и на оцеляващите. Който я види...

    В първия куплет пробвай с "веригите" + "затвора"
  • И аз като Дени - Браво!
  • О, браво, Наде!
Propuestas
: ??:??