Да избягаме ли в друго време, мила?
В някое далечно село, неизвестно.
Ти свенливо нежна гръд пред мен разкрила,
аз отново припознал те за невеста.
Да се любим върху козяк – архаично,
без страстта си от съседите да крием.
Да сме толкова наивно неприлични,
че вълчиците от завист да завият.
Да повдига парата капака меден
на опушения чайник с чай от мента
и през тънките пердета лъч последен
от очите ти да моли комплименти. ...