Къща с размерите на Тери Пратчет
Да избягаме ли в друго време, мила?
В някое далечно село, неизвестно.
Ти свенливо нежна гръд пред мен разкрила,
аз отново припознал те за невеста.
Да се любим върху козяк – архаично,
без страстта си от съседите да крием.
Да сме толкова наивно неприлични,
че вълчиците от завист да завият.
Да повдига парата капака меден
на опушения чайник с чай от мента
и през тънките пердета лъч последен
от очите ти да моли комплименти.
Есента в косите ми се вплита вече –
любовта е минзухар в две снежни длани.
Времето пред мене паметник изсече,
за да мога с теб до края да остана.
В мъдра къща със олющена мазилка
и с дърва за цяла зима под навеса,
ще си сложа старовремската престилка –
незабрава от любов да си омеся.
© Димитър Никифоров All rights reserved.
