Няма я къщата. И няма минало.
Гледа с око укорително яма.
И с нас е същото. Вчера ни имало,
а днес, уви, вече ни няма.
Остават мислите. И тихи спомени
на тези, дето оттук минават.
Проплакват листите, с тъга отронени.
Танцуват есенни с една забрава.
© Нина Чилиянска Todos los derechos reservados
и вкопчилите се във къщата лица
Усмихнати,разнежени и млади
и трудно е да вярваш, че не са...
И трудно е да вярваш, че домът им
и той подобно тях се е стопил...
Накрая винаги остава само ямата
И някой, който помни.Да прости...
Развълнува ме.Благодаря ти.