Къщата

Poesía » Otra

515 0 1

Няма я къщата. И няма минало.

Гледа с око укорително яма.

И с нас е същото. Вчера ни имало,

а днес, уви, вече ни няма.

Остават мислите. И тихи спомени

на тези, дето оттук минават.

Проплакват листите, с тъга отронени.

Танцуват есенни с една забрава.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

Довереница (Дочка Василева)

Остават черно-бели фотографии
и вкопчилите се във къщата лица
Усмихнати,разнежени и млади
и трудно е да вярваш, че не са...
И трудно е да вярваш, че домът им
и той подобно тях се е стопил...
Накрая винаги остава само ямата
И някой, който помни.Да прости...

Развълнува ме.Благодаря ти.

2013-11-16T23:14:32+02:00

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poesía 4.1K 5.0

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.2K 5.0

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poesía 5.6K 5.0

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poesía 4.9K 5.0

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poesía 4.3K 5.0

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poesía 5.9K 5.0