Къщата

16 nov 2013, 21:31

Poesía » Otra

422 0 1

Няма я къщата. И няма минало.
Гледа с око укорително яма.
И с нас е същото. Вчера ни имало,
а днес, уви, вече ни няма.
Остават мислите. И тихи спомени
на тези, дето оттук минават.
Проплакват листите, с тъга отронени.
Танцуват есенни с една забрава.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Къщата

Искате да прочетете повече?

Propuestas