laramaylin (Нина Чилиянска)
1436 2577
16.11.2013 г., 21:31 ч.

Къщата 

  Поезия » Друга
352 0 1

Няма я къщата. И няма минало.

Гледа с око укорително яма.

И с нас е същото. Вчера ни имало,

а днес, уви, вече ни няма.

 

Остават мислите. И тихи спомени

на тези, дето оттук минават.

Проплакват листите, с тъга отронени.

Танцуват есенни с една забрава.

© Нина Чилиянска Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Остават черно-бели фотографии
    и вкопчилите се във къщата лица
    Усмихнати,разнежени и млади
    и трудно е да вярваш, че не са...
    И трудно е да вярваш, че домът им
    и той подобно тях се е стопил...
    Накрая винаги остава само ямата
    И някой, който помни.Да прости...

    Развълнува ме.Благодаря ти.
Предложения
: ??:??