30 ene 2007, 0:20

Късно е! 

  Poesía
1138 0 3
Идваш, но не признаваш своята вина
и търсиш да намериш топли ласки в разбитата душа.
Казваш ми, че си решил да бъдеш с мен...
Къде бяха тези думи в онзи проклет, объркан ден?
Защо след толкоз време идваш и хващаш моята ръка,
и чакаш целувка от моята трепереща, пресъхнала уста?
Защо си мислиш, че, когато и да дойдеш, ще се отзова?
Спри, не прави това, ти много закъсня!
Недей измъчва вече сърцето уморено!
Аз нямам сили повече да понеса,
всичко в мен е прекалено наскърбено...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Христиана Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??