Късно е!
Идваш, но не признаваш своята вина
и търсиш да намериш топли ласки в разбитата душа.
Казваш ми, че си решил да бъдеш с мен...
Къде бяха тези думи в онзи проклет, объркан ден?
Защо след толкоз време идваш и хващаш моята ръка,
и чакаш целувка от моята трепереща, пресъхнала уста?
Защо си мислиш, че, когато и да дойдеш, ще се отзова?
Спри, не прави това, ти много закъсня!
Недей измъчва вече сърцето уморено!
Аз нямам сили повече да понеса,
всичко в мен е прекалено наскърбено...
и търсиш да намериш топли ласки в разбитата душа.
Казваш ми, че си решил да бъдеш с мен...
Къде бяха тези думи в онзи проклет, объркан ден?
Защо след толкоз време идваш и хващаш моята ръка,
и чакаш целувка от моята трепереща, пресъхнала уста?
Защо си мислиш, че, когато и да дойдеш, ще се отзова?
Спри, не прави това, ти много закъсня!
Недей измъчва вече сърцето уморено!
Аз нямам сили повече да понеса,
всичко в мен е прекалено наскърбено...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Христиана Всички права запазени
Наистина му дадох да го разбере и смятам,че се получи!
