11 jun 2017, 18:29

La ville de la violette

  Poesía
627 4 20

La ville de la violette

                                                                            Je t’aime mon amour,

                                                                            la ville rose!*

Моя любов, всеки ден те виждах зелена,

в косите с вятър силен, горещ.

любов, изгубена и пак споделена,

сега си ми спомен красив и зловещ.

 

Всяка вечер ревнувах от всички,

единствено исках те само за мен,

но свежест вдишваха хора различни,

от теб слънце отпиваха в топлия ден.

 

Къде си сега, далеч от очите?!

Вече имам те само на снимка!

Виолетово, розово мое момиче,

притегна ме в своята примка!

 

Тръгнах по път далечен и нов,

но пак при теб ще се върна!

Тулуза, единствена моя любов,

мечтая поне за миг да те зърна

 

                                                          08.06.2017 г.              Велин

 

*C'est une ville magnifique!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Велин Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Хубав ден и на теб, Мариан! Наистина е страхотно, когато човек са връща към това, което го прави щастлив! Поздрави на красивия Пловдив!
  • Още веднъж поздрави, Велине! Вече пътувам към Пловдив! Хубаво е , когато се завръщаш към любимите места чрез спомените и красивите стихове за тях! Хубав и ползотворен ден, приятелю!
  • Благодаря ти, Мариан! Поздрави и на теб, от центъра на София!
  • Напълно споделям, Велине! Красиви стихове! Има спомени, които оставят следи за цял живот и винаги ни връщат към изворите на вдъхновение! Поздрави от Терминал 2 на летище София!
  • Благодаря, Влади!

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...