Лампи

Една след друга наредени,
в сантиметрите еднакво раздалечени.
В нощите така студени,
на самотника са му прегръдка.
... А за другите са просто лампи.
Улични, нескопосани и прашни.
В тях не гледа никой,
декор на измислен свят и нощи.
Тук-таме  намира се и скитник,
надеждите в тях единствен вижда.
Сигурно брои, брои, брои...
И вярва, че всички светят еднакво силно.
Ала има и такива, дето смътно
едва проблясват.
И ако това са негови мечти...
Умират ли или сега се раждат?