Лед
Угаснаха искриците в очите
и слънчевите зайчета се скриха.
Колко тъжни и безлични стават дните
и свежите цветя увяхват тихо.
Ще лумне ли отново огън буен?
Ледени висулки проникват в душата.
Дали ще чуя песента на славей влюбен?
Отчаян вик ехти в тишината.
Жадувам пак сърцето ми да затрепти,
ухания гальовни да се носят.
Твоето мълчание много ме гнети.
Моите очи за малко обич просят.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Галя Николова Todos los derechos reservados
