Fabiana (Галя Николова)
216 821
28.01.2005 г., 12:58 ч.

Лед 

  Поезия
747 0 2

Угаснаха искриците в очите
и слънчевите зайчета се скриха.
Колко тъжни и безлични стават дните
и свежите цветя увяхват тихо.

Ще лумне ли отново огън буен?
Ледени висулки проникват в душата.
Дали ще чуя песента на славей влюбен?
Отчаян вик ехти в тишината.

Жадувам пак сърцето ми да затрепти,
ухания гальовни да се носят.
Твоето мълчание много ме гнети.
Моите очи за малко обич просят.

© Галя Николова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Много красиво е казано всичко. Поздравления и една оптимистична 6-ица
  • "Моите очи за малко обич просят"...
    Такива сме си ние, просещи за обич. Забравяме за всичко, само търсим любовта...
Предложения
: ??:??