Crixus (Лъчезар)
4 2
1 may 2015, 14:02

Ледена кралица 

  Poesía
487 0 4

Пак съм сам пред празен лист хартия,

обзет  от тъмни, мрачни чувства.

Пореден ден и ревността си крия,

която толкоз време в мене властва.

А заедно с нея води самотата,

разяждаща душата ми горяща.

 

Тъжа отхвърлен от красивата кралица,

красива, но със каменно сърце.

От обещания ù сплетох огърлица,

врекох ù във вярност двете си ръце.

Обичах я като луната мъничка звездица,

а тя си поигра със мен като с дете.

 

Но никой болката ми няма да узнае,

ще я прикрия с гордо вдигната глава.

Усмивката ми като слънце ще сияе,

ще взема всичко на шега.

Ще чакам мъката да си признае,

че идва ред на радостта.

 

А щом студената кралица разбере,

че никой няма като мен да я обича,

ще плаче падайки на колене.

В сърцето ми ще се опита да наднича,

търсейки предишните любовни цветове.

Но ще е тъмно, празно и студено.

Едно  почернено, безмилостно сърце.

© Лъчезар Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Не зависи само от теб, Лъчезар.
    Просто някои вени са като пеперудите...
    Свиквай с това и си търси вярната половинка.
    Успех!
  • Да,ледените кралици не плачат за никого.
  • Тъжно, но истинско!Поздравявам те за силата да се изправиш!
    Животът е пред теб!Бъди благословен!
  • Тъжно и истинско!
Propuestas
: ??:??