Ледена кралица
Пак съм сам пред празен лист хартия,
обзет от тъмни, мрачни чувства.
Пореден ден и ревността си крия,
която толкоз време в мене властва.
А заедно с нея води самотата,
разяждаща душата ми горяща.
Тъжа отхвърлен от красивата кралица,
красива, но със каменно сърце.
От обещания ù сплетох огърлица,
врекох ù във вярност двете си ръце.
Обичах я като луната мъничка звездица,
а тя си поигра със мен като с дете.
Но никой болката ми няма да узнае,
ще я прикрия с гордо вдигната глава.
Усмивката ми като слънце ще сияе,
ще взема всичко на шега.
Ще чакам мъката да си признае,
че идва ред на радостта.
А щом студената кралица разбере,
че никой няма като мен да я обича,
ще плаче падайки на колене.
В сърцето ми ще се опита да наднича,
търсейки предишните любовни цветове.
Но ще е тъмно, празно и студено.
Едно почернено, безмилостно сърце.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Лъчезар Всички права запазени
