Пак съм сам пред празен лист хартия,
обзет от тъмни, мрачни чувства.
Пореден ден и ревността си крия,
която толкоз време в мене властва.
А заедно с нея води самотата,
разяждаща душата ми горяща.
Тъжа отхвърлен от красивата кралица,
красива, но със каменно сърце.
От обещания ù сплетох огърлица,
врекох ù във вярност двете си ръце.
Обичах я като луната мъничка звездица,
а тя си поигра със мен като с дете. ...