- Ледена кралица... - казват - ... трябва да я видиш! Няма капка милост!

Със камшика си в ръка,

във всекиго всява страх и мъничко тъга!

Истината е, че си обгърната в техния лед.

Но отвътре още си жива, още живота със сърцето си чувстваш!

Сега разбрах - техните погледи са го направили така:

да изглеждаш без капчица милосърдие или пък тъга.

Но когато замлъкнеш и се загледаш,

вперила поглед някъде другаде, а не само в онази, черната дъска,

аз го виждам!

Аз виждам това! Виждам все още горящо пламъче. Виждам ярка светлинка.

Но догаря вече пламъка на свещта.

О, любима, позволи ми да го разпаля, да го разнеса по цялото ти тяло!

На мене позволи, Кралице, а не на онзи,

който твърди, че вещ е в това!

И така, ден след ден, изминаха сто лета

от сега...

- Ледена кралица... - казват - ... трябва да я видиш!

Препуска тя във ледената си каляска!

- Сигурно много сърца е погубила тя... - попитах -

с тази нейна ледена снага!

Ами! Не, не съвсем! Само едно успя -

на онази грешница, която преди сто години живя.

Боже! Невежи! За тебе и мене, любима, още злословят!

Нямат ли с какво езиците си да натровят?

За тебе са излъгали, но за мене истина приказват.
това е, което аз признавам, 

а те, невежите, че са невежи никога не ще признаят!