Легенда

25 jul 2009, 11:08

Poesía

513 0 2

ЛЕГЕНДА

Есен огърлицата своя наниза -

от черни лястовици по медните жици.

Тя нова премяна извади от чеиза,

покани я декември за годеница.

Избягаха сватбари - щъркели бели,

вятърът разкъса есенна премяна.

На юг лястовици пак са поели,

мъглата ги скри в морската пяна.

Остана от празници декември пиян.

над него облаци от брашно се стелят.

Пред зимния праг е от врани кълван.

Полето затъна във бели постели.

Есента си отиде с душа наранена,

закваси земята с дъждовна сълза.

Захвърли було във гората студена.

… Не стана булка, а бяла бреза.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

voda (Елица Ангелова)

2009-07-26T00:00:00+03:00

Стих - като хладен повей в горещините.
Благодаря!
maistora (Красимир Тенев)

2009-07-25T12:17:54+03:00

Тоя стих е подранил с няколко месеца.Обаче на фона на ужасната жега вън (при спуснати щори)действа разхлаждащо.