Легенда
704
0
2
ЛЕГЕНДА
Есен огърлицата своя наниза -
от черни лястовици по медните жици.
Тя нова премяна извади от чеиза,
покани я декември за годеница.
Избягаха сватбари - щъркели бели,
вятърът разкъса есенна премяна.
На юг лястовици пак са поели,
мъглата ги скри в морската пяна.
Остана от празници декември пиян.
над него облаци от брашно се стелят.
Пред зимния праг е от врани кълван.
Полето затъна във бели постели.
Есента си отиде с душа наранена,
закваси земята с дъждовна сълза.
Захвърли було във гората студена.
… Не стана булка, а бяла бреза.
© Мимо Николов All rights reserved.
