Лестат
Ето пада пак нощта
Не спира да кипи кръвта
Във мрака дяволи танцуват
Над покушението ти те пируват
Лежиш безсилен с поглед към луната
Единствен признак е на светлината
Душата ти от демони обсебена
Потънала е в царството погребано
Но не, не ще си идеш ти от този свят
Вампир да си, ще бъдеш прокълнат
Безсмъртието си като дар ще имаш
За да те има,ти ще трябва да убиваш
Нима не искаш слънцето да видиш пак
Да те огрява с топлата си благодат
Не...в теб е вече дяволът рогат
И прокълнат оставаш ти приятелю Лестат.
Не спира да кипи кръвта
Във мрака дяволи танцуват
Над покушението ти те пируват
Лежиш безсилен с поглед към луната
Единствен признак е на светлината
Душата ти от демони обсебена
Потънала е в царството погребано
Но не, не ще си идеш ти от този свят
Вампир да си, ще бъдеш прокълнат
Безсмъртието си като дар ще имаш
За да те има,ти ще трябва да убиваш
Нима не искаш слънцето да видиш пак
Да те огрява с топлата си благодат
Не...в теб е вече дяволът рогат
И прокълнат оставаш ти приятелю Лестат.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
А за стихчето ... много е хубаво! Въпреки, че е малко тъжно ...
