25 feb 2008, 7:25

Лестат 

  Poesía » Otra
687 0 7
Лестат

Кукумявка извика в нощта,
черен облак прегърна луната,
хапя и жадно пия кръвта,
сянката ми е тъмнината.

От мрака дъжд заваля,
изми черната ми душа,
кървавите петна изпра,
чист поздравих сутринта.

Слънцето посрещнах - хубавец,
с блага усмивка погледнах светлината,
денем съм благ и кротък светец
в храма се кръстя... чакам тъмнината.

Гладно те поглеждам, щом залеза съзря,
че Лестат се казвам, щом падне нощта.
Тъмнината е любимата ми жена,
на кръвта ти сладка зная вкуса.
Черният мрак е моята майка,
седем вълка в моята хайка.
Седем свирепи демона убих,
душите им черни в сърцето си приютих.
В мрака ще почустваш нежната ми милувка,
от Лестат последна, страстна целувка.

           Посветено на Anne Rice

© Алекс учо Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??