25 февр. 2008 г., 07:25

Лестат 

  Поэзия » Другая
685 0 7
Лестат

Кукумявка извика в нощта,
черен облак прегърна луната,
хапя и жадно пия кръвта,
сянката ми е тъмнината.

От мрака дъжд заваля,
изми черната ми душа,
кървавите петна изпра,
чист поздравих сутринта.

Слънцето посрещнах - хубавец,
с блага усмивка погледнах светлината,
денем съм благ и кротък светец
в храма се кръстя... чакам тъмнината.

Гладно те поглеждам, щом залеза съзря,
че Лестат се казвам, щом падне нощта.
Тъмнината е любимата ми жена,
на кръвта ти сладка зная вкуса.
Черният мрак е моята майка,
седем вълка в моята хайка.
Седем свирепи демона убих,
душите им черни в сърцето си приютих.
В мрака ще почустваш нежната ми милувка,
от Лестат последна, страстна целувка.

           Посветено на Anne Rice

© Алекс учо Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??