25 февр. 2008 г., 07:25
Лестат
Кукумявка извика в нощта,
черен облак прегърна луната,
хапя и жадно пия кръвта,
сянката ми е тъмнината.
От мрака дъжд заваля,
изми черната ми душа,
кървавите петна изпра,
чист поздравих сутринта.
Слънцето посрещнах - хубавец,
с блага усмивка погледнах светлината,
денем съм благ и кротък светец ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация