20 jul 2013, 20:39

Летен ден 

  Poesía » Filosófica
425 0 0

 Денят е тежък и светъл

 като кошница с грозде,

 песенен и многоделен,

 като вятър сред облаци.

 

 Аз се губя във него,

 в топлите му ръце.

 Няма време и лудо

 бие мойто сърце.

 

 Зад къпини наднича

 във вълшебна гора.

 Може би някой обича

 и му казва: "ела"!

 

 Лято е, всичко изпило,

 всяка болка в света.

 Някой нарече ме: "мила"

 и нарисува деня.

 

 

© Вяра Дамянова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??