20.07.2013 г., 20:39

Летен ден

660 0 0

 Денят е тежък и светъл

 като кошница с грозде,

 песенен и многоделен,

 като вятър сред облаци.

 

 Аз се губя във него,

 в топлите му ръце.

 Няма време и лудо

 бие мойто сърце.

 

 Зад къпини наднича

 във вълшебна гора.

 Може би някой обича

 и му казва: "ела"!

 

 Лято е, всичко изпило,

 всяка болка в света.

 Някой нарече ме: "мила"

 и нарисува деня.

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Вяра Дамянова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...