17 ago 2007, 20:32

летен грип...

  Poesía
2.3K 0 0
 

Летен грип....



Смехът ти е заразен,

той в устните ми се впи

и не може да угасне,

щом зърна твойте очи...

Любовта ти е коварна,

носи се като зараза,

като летен грип ги зарази,

всичките жени

и лекуваш ги с устни ти...

И всяка в леглото ти се озовава

и тепърва оздравява...

А тези, които за тебе не знаят,

а слухът е стигнал и да тях,

се питат, "кой е този мъж"?!?

Но видят ли те, те завчас

вкупом се разболяват.

И с този летен грип,

носещ свиден лик,

те напрово полудяват...

Как сега да оздравея,

ти рецептата по тялото ми напиши,

че любовта ми е голяма

и за нея има лек

и той е да си с мен...          




 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Жулиета Стоянова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...