Хвърлям камъче в тиха вода
и гадая дали ме обичаш...
Броя кръгове - знак за това,
че все още дяволски ме привличаш.
От отсрещния бряг слънчоглед
като руса глава на момиче
шепне: "Всичко ще бъде наред,
само истински го обичай!"
Вятър палаво свири с уста
и ме милва със езерни пръсти.
Синьо ехо повтаря вестта,
вдъхновено от нашите чувства.
Нереален е, сякаш е сън
този миг. "Господи, превърни го във вечност,
във камбанен, божествен звън...
Изпълни ни с любов и човечност!"
© Нина Чилиянска Todos los derechos reservados