Докосна ме с милувка бризът,
с косите ми немирни заигра.
С ръцете ти обгърна ме задъхан
и в летен танц ме завъртя.
Запя морето с шепота на морските вълни,
за стъпки влюбени, за лунната пътека,
за тайнствени звезди...
Въртяха се със нас дървета,
въртяха се скали.
Отново те намерих, отново аз и ти.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Мария Венциславова Todos los derechos reservados
Поздрав с мой! /мисля, че никъде другаде не съм го пуснала/! 
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Para una mejor experiencia, utiliza nuestra aplicación móvil. Instálala desde Google Play.
