Летен текст

И ето Том и Дъглас отново молят за отсрочка

и се надбягват с вятъра до късно вечерта,

играят на стражари и апаши, на криеница,

и се сприятеляват със съученици и съседи.

Лятото понесло тежка задушлива мараня,

откъсва едно по едно венчелистче от маргаритки

и си намисля съвсем нормални желания,

докато сред цветята не остава без ръце.

Жарна пелерина обвива поляна с глухарчета,

лек ветрец им раздухва парашутите.

Тръгнахме с тях към къдравите облаци.

Завърнахме сърца в океана на вътрешното огледало.