В онлайн платформи с моливчета в логото изливаме си очите.
Капят, но всъщност нищо не мокрят; няма я хартията вече.
Разбиват се в клавиши с буквички на тях, пишеТЕ(б).
В полета техен, сълзите, обличат се в думи. Ти си близо, аз далече.
Слушалките дето толкова мразя, с белия кабел, ми завиват ушите.
Натискам тея пусти клавиши, а те поддават по милиметър.
Отляво на мене малък магьосник стои, стикер за мрежи.
Вие ли магията в компютърна архитектура да затворите решихте?
Кому нужно е в сряда преди обед да се дави в нощта на неделя?
Треперят едни пръсти, пишат и трият, лицето ти търсят.
Или беше сърцето?
Мълчат и не казват, а с неистови писъци все към клавиши посягат. ...