20 nov 2024, 13:16  

Летят ракети към Украйна

  Poesía
519 5 18

Хиляда дни от руската

агресия в Украйна 
 

Летят… ракети… над Украйна,

насочени към морски град.

Нощта в Одеса е… безкрайна!

Сирените в града пищят!

 

Едно момче… трепери в здрача,

във бункера на малък блок.

Решава  -  с молив две задачи 

от вчерашния си урок.

 

Над него… мощен взрив се чува,

момченцето надава вик!

Крещи от гняв и… грозно псува,

на майчин, български език!

 

 

Юри Йовев 

ноември 2024 г.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Yuri Yovev Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Така е. То и у нас е така. Германия, Франция, Италия - и там вече напредват! Става лошо!
  • Русия е имала и ще има своите гении, Марги, но тази война сложи огромно петно върху страната, което в близко време няма как да бъде изтрито. За съжаление там е пълно и с безпросветници.
  • Вероятно вече е станало. А, това е ужасно! Не искам в тази огромна държава да живеят зомбита! Не искам всичко хубаво, което е родил руския гений, да се забрави, или да се ползва за военни цели!
  • Марги, много интилигентни хора напуснаха Русия последните три години, и аз страхувам че там след време ще останат само едни зомбирани от телевизията, войнолюбци. 👍
  • Юри, слушах случайно един журналист. Не знам кой, защото хванах много малко. Той каза, че руснаците, голяма част от тях, са по - радикализирани от Путин! Те одобряват войната! И съм изумена! Толкова руски животи бяха загубени! Украински също! Мъже, жени, деца! За спаведливост ли да говорим? Тя е последното, за което някой се сеща! Тази война не може да се аргументира! Сега, като се стигна до аргументите, остава един: сила! Бият се за него!

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...