30 ago 2012, 21:54

Либрето 

  Poesía » Filosófica
609 0 3

И пак пристигна влакът за пустинята.

Разпра небето с черни облаци.

А тя със роклята си, светлосинята,

обърна гръб на всички върколаци.

 

Стоманен, сив напука се пейзажа.

Изсъхнаха дърветата без време.

Захвърли в  миналото тя багажа.

И новото си място тръгна да заеме.

 

Душата ù отблъсна слънцето.

На екс изпи до дъно болката.

Запали в тъмното кандилцето.

И завъртя отново ролката.

 

Затрака колелата времето.

Кълба обида хвърли във морето.

Дори не я усети племето.

Че си отива нейното либрето.

© Руска Рулетка Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??