Aug 30, 2012, 9:54 PM

Либрето 

  Poetry » Phylosophy
518 0 3

И пак пристигна влакът за пустинята.

Разпра небето с черни облаци.

А тя със роклята си, светлосинята,

обърна гръб на всички върколаци.

 

Стоманен, сив напука се пейзажа.

Изсъхнаха дърветата без време.

Захвърли в  миналото тя багажа.

И новото си място тръгна да заеме.

 

Душата ù отблъсна слънцето.

На екс изпи до дъно болката.

Запали в тъмното кандилцето.

И завъртя отново ролката.

 

Затрака колелата времето.

Кълба обида хвърли във морето.

Дори не я усети племето.

Че си отива нейното либрето.

© Руска Рулетка All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??