Либрето
И пак пристигна влакът за пустинята.
Разпра небето с черни облаци.
А тя със роклята си, светлосинята,
обърна гръб на всички върколаци.
Стоманен, сив напука се пейзажа.
Изсъхнаха дърветата без време.
Захвърли в миналото тя багажа.
И новото си място тръгна да заеме.
Душата ù отблъсна слънцето.
На екс изпи до дъно болката.
Запали в тъмното кандилцето.
И завъртя отново ролката.
Затрака колелата времето.
Кълба обида хвърли във морето.
Дори не я усети племето.
Че си отива нейното либрето.
© Руска Рулетка All rights reserved.
