23 ago 2011, 18:58

Лица на нищетата

  Poesía
775 0 0

В гърдите вик последен се надига

ала гласът трепери и не стига

длан посочила мечта предишна

ала дланта оказва се излишна

 

Лица на нищетата

лица потънали в мъглата

лица белязали съдбата

лица пробождащи до вик последен във душата

 

Лица от вик последен изкривени

лица от лъч надежда пак лишени

за милост молят се очите

до последен удар на сърцето във гърдите

 

Какво е да се молиш на съдбата

какво е да сведеш лицето до земята

какво е глътка въздух да поемеш

какво е обич от света да вземеш

 

Тук думите са като онзи вик

изречени едва-стопили се за миг

не чути и неосъзнати

превърнали ни в непознати

 

                               Богдана

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Богдана Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...