В гърдите вик последен се надига

ала гласът трепери и не стига

длан посочила мечта предишна

ала дланта оказва се излишна

Лица на нищетата

лица потънали в мъглата

лица белязали съдбата

лица пробождащи до вик последен във душата

Лица от вик последен изкривени

лица от лъч надежда пак лишени

за милост молят се очите

до последен удар на сърцето във гърдите

Какво е да се молиш на съдбата

какво е да сведеш лицето до земята

какво е глътка въздух да поемеш

какво е обич от света да вземеш

Тук думите са като онзи вик

изречени едва-стопили се за миг

не чути и неосъзнати

превърнали ни в непознати

                               Богдана