18 oct 2013, 10:18

Лица на раздялата (безглаголно)

  Poesía » Otra
808 2 6

Лица на раздялата

    (безглаголно)

 

Шепа ракия.

Димяща цигара.

Облаче синьо. Спиртна омара.

Легло полупразно, простенващо в мрака,

заедно с нечии мисли изплакани,

мисли, превърнати в споменно бреме.

Късчета тягостни от минало време:

 

Дни на обикване, дни на отдаване,

дните намръщени, дни на сдобряване,

думите гневни – с брадва изсечени,

думите прошки – късно изречени,

соло пътуване, километри съмнения,

една изневяра, стоте изкушения,

гузно завръщане, новото сливане,

плътско затопляне, сетне изстиване,

жалки афиши мнимо докосване,

чувства пред прага на пълно износване,

фалшивите жестове, усмивки принудени,

срам от разкриване, страх от събуждане,

разкаяни изблици, вкопчени длани,

отчаяни кръпки по старите рани,

вятър отникъде в ледена гама,

последно пътуване – соло за Двама...

 

Забравена чаша.

Поредна цигара.

Облаче тъжно – болка, невяра...

   

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Людмил Нешев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...