13 abr 2010, 22:18

Лилавото и слънцето

782 0 2
Ако избираш със сърцето цвета си,
какво би избрал ти?
Ако избираш с ръцете си стихията,
коя би те спряла?
Ако осъден си да усещаш само ухание,
кое ще те накара да забравиш?
Избрал ли си вече, слепецо?
Подмамен от тихата, натруфена роза,
искряща в омайно червено...
Забравил лалето уханно,
което насред пътя спря те.
Лалето, което облъхна те в нежност,
окова те в нощите страстни,
заля те в пурпур...
Събуди те слънцето в злато обляно,
завърна алчното в тебе.
Огънят, който запалих у тебе обаче,
гори те,
яде те отвътре...
Облизва те с пламъци ярки,
гори душата ти черна и
кара кожата ти още да настръхва от похот,
когато за мене се сещаш...
Не съм забравила, слепецо,
как пиеше от моите корени живи,
как усмивката грееше на тебе,
защото жив се почуства със мене.
Не съм забравила, лъжецо,
как карах те да молиш и искаш, и жадуваш...
за онова непокорното в мене,
което те правеше повече мъж от която и да е.
Не съм забравила как нарани ме...
И колко ли време кръвта по стеблото си ще лижа...
Те умряха, разбойнико,
онези лалета.
Умряха заедно със сълзите ми по тебе.
Остана онази хищница лилава,
която още яде ти сърцето
и моето също.
Прости си, че мене изгуби.
Измиха ми пролетните дъждове душата.
Покълнаха нови думи,
рисуват тъгата,
разказват на морето
за онази, която още те чака да се слееш
с лилавото и слънцето.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Деси Мандраджиева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...